Кучето на Путин, Собака для Путина

Ето, че вече и Владимир Путин си има БОКче. Много мило и сладко кутре. Макар че, реално погледнато, кученцето е с недостатъци: нослето му е шарено и козинката е трицветна. Със сигурност има и още нещо.
И все пак, за един човек, който обича кучета това няма никакво значение. Да е живо и здраво, да расте и да радва новия си стопанин.

У дома

Това са първите снимки на Мечо Тервел. На тях той е на 20 дни.
Взехме го от изложбата, за която писах вчера. Все още с ужас си припомняме огромното количество бълхи, които имаше по него! Така че, първият ден мина в посещаването на ветеринар, вакцинации, обезпаразитяване , купуване на храна, постелка, купички и т.н.
Кутрето се оказа много кротко: хапваше си, пийваше. След 20 мин, след всяко хранене сме го изкарвали на тревичка. Така че, още от първи ден момчето се научи да пишка навън. Цяла вечер спа си спокойно или до вратата или на постелката. И на другия ден вече си припкаше навсякъде из апартамента.

Киноложка изложба в Бургас 2008

На тази изложба за първи път видях отблизо БОК.

Историческа справка/ БКК

Все още се водят драматични спорове за произхода на тази порода. От справката в Уикпедия можем да разберем, че тази порода е селектирана от "каракачанско куче".

Историческата справка на БКК е напълно различна и определя породата , като една от най-древните в Европа.

Честно казано, лично за мен, няма никакво значение колко е стара породата и откъде идва. Важно е , че я има и, че тези кучета са възхитителни със своята самостоятелност, мъдрост и спокоен характер.

Историческа справка от Уикпедия.
Българското овчарско куче [БОК] е нова порода създавана в България през последните десет години от любители. За основа в селекцията се използва утвърдената стара местна порода каракачанско куче използвана още от древните траки по нашите земи за охрана на стада и имущество. За постигане на по-висок ръст базовата порода каракачанско куче се кръстосва със значително по-едри чужди породи като Кавказка овчарка, Средноазиатска овчарка, Московски страж, Санбернар, Ландсир, Нюфаундленд. Получените кръстоски впоследствие са развъждани помежду си за затвърждаване на желаният тип. Българското овчарско куче, е порода кучета, отглеждана предимно за домашен любимец, изложбено презентиране и пазач на имущество. Популацията на породата е призната през 2009 г. от FCI като част от порода Югоизточна европейска овчарка (Ciobănesc Românesc de Bucovina) под патронажа на Румъния и Сърбия. Породата се характеризира с едър до гигантски ръст, гъста космена покривка, уравновесен характер и вярност към стопанина.

Тази историческа справка е направена от БКК и тя съществено се отличава от историческата справка в Уикпедия.

Българското овчарско куче е една от най-старите породи в Европа. Кучето е автохтонно (местно, аборигено). Установено е, че подобни кучета със сходен морфологичен тип по нашите земи са отглеждали още древните илири и голяма част от местните тракийски племена. Нашето куче е отглеждано от българи скотовъди от ранни зори на развитието на скотовъдството. Тази порода се е съхранила и развила през вековете охранявайки стадата и имотите на българите. Българското овчарско куче влиза смело във бой с вълци, мечки, и прогонва крадци, рискувайки си живота само да може да опази стадата и имотите на собственика си. Тази порода се е запазила и до днес. Чрез установените правила за развъждане, БКК за БОК се стреми да запази и съхрани породата, нейните ползвателни качества, хармонични форми и пропорции, отговарящи на съвременната кинология, без да опорочава, а да доразвива незаменимите й работни качества.

Стандарт на породата/ БКК

С Т А Н Д А Р Т
НА БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ


Произход на породата:България.
Класификация по МФК:
Група ІІ;
Секция 2 - Молосоиди;
Подсекция 2.2 - Планински кучета. Без изпитание за работа.

Предназначение на породата: Куче съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно.

Кратка историческа справка : Среща се във всички региони на България. Първостепенната роля на овцевъдството в обществено-икономическият облик на българският народ от най-дълбока древност и до днес е извикало остра необходимост от създаването и стабилизирането на такава порода кучета.Най-старите българи /прабългарите/ имащи държава около 600 години в Централна Азия разположена в Памир и Хиндокуш и наречена Старата Велика България са отглеждали овце и овчарски кучета, с които са дошли на Балканите, което е описано от древногръцките хронисти. През цялата многовековна история на България овцевъдството е основен поминък за българският народ и исторически факти, и документи за съществуването на овчарски кучета не липсват. Днешното овчарско куче в България е живо потвърждение на историята.

Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен.

Тип конституция:Груб и здраво- груб.

Ръст /височина в холката/: за мъжките: мин. 65 см, за женските: мин. 60 см .

Пропорции на тялото:
- индекс на разтегнатост /формат/ : 105-109.
- индекс за развитие на костите: за мъжките 20-23, за женските 19-21.
- индекс за дългокракост: 51-53.
- индекс за масивност:116-120.
- индекс за дългоглавост: 39-42.
- индекс за широкочелост:55-60.


Поведение, способности и предназначение: Българското овчарско куче притежава силен тип нервна система и уравновесен характер. Тези му качества съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност го определят като незаменим и желан помощник на човека и стадата във всички региони на България. Дружелюбно.

Глава: Пропорционална, обемна, монолитна.

Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало почти плоско, със забележим задтилен /окципитален/ издатък. Надочните дъги са слабо изразени.

ти отзад със силно развита мускулатура.
а/. Бедра: Средно дълги и широки с масивна мускулатура.
б/. Колена: Със слабо изправени ъгли-130°-140°
в/. Подбедра: Пропорционални и добре замускулени.
г/. Скакателни стави: Силни и здрави, ъгълът е 130-140 градуса.
д/. Метатарзуси: Средно дълги, масивни, отвесно поставени.Често срещан белег на породата е допълнителен пети пръст.
е/. Лапи: Средно големи с овална форма, с прибрани пръсти и окосмяване между тях, добре засводени със здрави нокти. Възглавничките са твърди и тъмни.

Движения: Рационални, не изразходващи излишна енергия, свободни с широка крачка, характерен е спокойният, лек ход и пружиниращ тръс.

Кожа: Дебела и еластична, не образува гънки.

Космена покривка: Съставена от прави, твърди и дълги косми. Средно дълга минимум 7 см, с добре развит подкосъм. По шията, задната част на крайниците и опашката има характерен и добре развит, удължен и богат украсяващ косъм. По лицевата част на главата и предната част на крайниците космите са по-къси и плътно прилегнали.

Окраска: Задължително двуцветна - бяла с едри тъмни петна или тъмна с едри бели петна. Желателно е тъмното обагряне да се доближава до черния цвят.
Очи: Фронтално, широко поставени. Латералните /странични/ очни ъгли са малко по-високо от вътрешните /медиални/. Формата е бадемовидна. Цвета е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите са плътно прилепнали, тъмно пигментирани.

Шия: Мощна, средно дълга, добре замускулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа, поставена под ъгъл около 35 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки.

Тяло:
а/. Холка: Мощна, добре замускулена, леко изскачаща над линията на гърба.
б/. Гръб: Прав, широк, здрав, средно дълъг.
в/. Поясница: Къса, широка, на нивото на линията на гърба със силна мускулатура.
г/. Крупа: Широка, плоска, добре замускулена с лек наклон към основата на опашката.
д/. Гърди: Гръдният кош е широк, дълбок и достига малко под лакътните стави. Гръдната кост е добре изразена. Гърдите са широки и замускулени. Ребрата са широки и заоблени.
е/. Корем: Умерено прибран, стегнат.

Опашка: Високо поставена, дебела и обилно окосмена. В покой е отпусната надолу и на дължина достига до скакателната става, а при възбуда се повдига над линията на гърба и се носи като сърп или кръг.

Предни крайници: Прави, отвесно и широко поставени, успоредни.
а/. Рамене: Дълги, с добре развита мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е 100-110 градуса.
б/. Подрамена: Средно дълги с масивни кости и развита мускулатура.
в/. Лакти: Насочени назад, успоредни, с ъгъл на ставата 130°-135°.
г/.Китки: Масивни, сравнително къси и почти отвесно поставени.Допуска се лек наклон.
д/. Метакарпуси: Широки, силни с лек наклон.
е/. Лапи: Средно големи с овална форма, с прибрани пръсти и окосмяване между пръстите, добре засводени. Ноктите са здрави, желателно е да бъдат тъмни. Възглавничките са твърди и тъмни.

Стоп: Слабо изразен с плавен контур.

Муцуна: Обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока. Дължината на муцуната е 2/5 от дължината на главата.

Носна гъба: Черна, неголяма.

Бърни: Средно дебели, плътно прилепнали, горната припокрива долната бърна, тъмно пигментирани с дълбок прорез.

Зъби: Здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга.

Уши: Висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми.

Задни крайници: Прави и успоредни

Недостатъци:
Незначителни отклонения от посочените индекси.
Недостатъчно широка и масивна глава, ясно изразена медиална бразда.
Издължена или недостатъчно широка муцуна.
Недостатъчно развит гръден кош.
Тясна постановка на крайниците.
Провиснал или изпъкнал гръб.
Малко по-висока задница от холката.
Изкривени предни или задни крайници.
Отпуснат или подчертано прибран корем.
Леко отпусната кожа в шийната област.
Тънки или леко висящи бърни.
Светли очи.
Високо поставени уши не прилепнали към главата.
Недостатъчно окосмяване на опашката и задната част на крайниците.
Дребни и редки зъби и резци разположени извън основната линия /некоректен фронт/.
Зъби с нарушен или оцветен емайл.
Меки и разпуснати лапи.
Скъсени, тежки и тромави крачки.
Незначителни отклонения от правилните движения.

Пороци:
Не изразена породност.
Слабо изразен конституционален тип.
Рязко изразен стоп.
Тясна и нежна глава.
Тънка, лека и остра муцуна.
Много увиснали бърни.
Изправени, стоящи или големи уши.
По - нисък ръст от определения в стандарта.
Значително по-висока задница от холката.
Вродена къса опашка.
Агресивност или страх.
Не пигментирана носна гъба.
Сини или различни по цвят очи.
Нестандартна окраска на космената покривка.
Много къс, мек или къдрав косъм.
Липса на подкосъм.
Отклонение от стандартната захапка.
Липсващи зъби.
Едностранен или двустранен крипторхизъм.
Не изразен полов диморфизъм.
Мъжките трябва да имат два нормални по вид, форма и големина тестиса, които да са напълно спуснати в скроталната торбичка.

Този стандарт е официалният стандарт на порода БОК направен от Български Киноложки Клуб.
Настоящият стандарт е изработен на 11.05.2001 година в София от работна група на БРФК в състав: Стефан Попов, Мирослав Арсенов, Димитър Драганов, Иван Чиликов-гр.Хасково, Аврам Петков-гр.Монтана, Благой Велев-гр.Разлог, Емин Гичмен-гр.Якоруда, Антон Филипов-гр.Велинград, Радослав Доков-гр.Силистра.
Последна редакция на стандарта е направена на 15.05.2001 год., съгласно изискванията на FCI, от Комисията по стандартите на БРФК в състав: Емил Георгиев - Председател, и членове: Мирослав Арсенов, Димитър Драганов, Мина Ихчиева, Стефан Попов.
Приет и допълнен на заседание на Управителен съвет на БРФК на 07.06.2001г. с участието на Иван Димитров-Председател на Съдийската комисия на БРФК и Мирослав Арсенов.

При изготвянето на настоящият Стандарт е зачетен и уважен труда на всички радетели и личности допринесли с труда си за запазването и формирането на породата, за което им благодарим искрено.

Характеристика на породата/ http://bok-reks.free.bg

Тази характеристика ми допада най-много, понеже съставено от човек, който отглежда тези кучета, привързан към тях и със сигурност много ги обича.
http://bok-reks.free.bg
Българското овчарско куче се отнася към групата на лупо-молосоидите. Носител е на такива качества като упоритост, самостоятелност при вземане на решения, увереност в собствените сили. Има силно развито чувство за териториалнанеприкосновеност. Под това определение се включват не само животните, за които се грижи, но също така – фермата, стопанина, неговото семейство и покъщнина.



Извън “своята” територия овчарското куче е безразлично към чужди хора, дотолкова, доколкото не прецени, че те се явяват реална заплаха за него или за стадото, което охранява. Не е изключена проявата на нападение, ако бъде провокирано чрез викове, силен шум или предизвикващи движения.

Малките и подрастващи кучета са дружелюбни и контактни. В процеса на израстване се стремят да заемат съответни рангови позиции спрямо събратята и сестрите си, което е причина за евентуални прояви на вътреполова и териториална агресия. Младото куче лесно запомня определен кръг от хора, които са близки на неговия стопанин. Поведенческите му реакции към тях се различават от тези, които демонстрира спрямо напълно непознати.За да израсне овчарското куче като социализирано и в същото време, запазило автентичността си животно, собственикът отнай-ранна възраст трябва да заеме доминираща роля, с умение да коригира евентуалните поведенчески отклонения и най-важното да не позволява на кучето да своеволничи. Всяка подадена команда трябва задължително да бъде изпълнена, независимо колко труд и упорство ще изисква това.
Спрямо малките кученца адекватни взаимоотношения се установяват по-лесно, отколкото с животно, което вече е преминало пубертета Честопъти подрастващите правят опит да не се подчинят на подадената команда. Характеризиращи се като упорити кучета, този им стремеж за неподчинение се запазва дълго. Ако не бъде проявена твърдост и настоятелност, те щеформират поведение на своеволност и несъобразяване с поставените към тях изисквания.
В процеса на израстване кучето може да започне да демонстрира неподчинение като елемент на формиране нанеговата йерархическа позиция. То не изпълнява подадените му команди или реагира мудно, изчаквайки да разбере каква ще бъде съответната реакция от страна на неговия стопанин.
Затвърдяването на такъв вид поведение почти не подлежи на корекция. Това още веднъж потвърждава твърдението, че от най-ранна възраст кученцето трябва да разбере “кой командва” и поведението му да бъдемодулирано поначин, позволяващ неговото бъдещо нормално използване.

Съществен пункт, на който искам да наблегна, това е агресивносттаспрямо други кучета.Овчарското куче трябва безпроблемно да общува спредставителите на всички останали породи, разбира се ако те не представляват реална заплаха към него.

Боят между овчарските кучета (или с участието на други породи) не е критерий за неговите охранителни способности като пазач на стадото от хищници. Този вид междукучешки битки, освен че задоволява низките и извратени страсти на собствениците, недопринася с нищо зазатвърждаване или доказване на утвърдени охранителни способности. Природата на овчарското куче не е да се бие с кучета. То трябва да бъде твърдо и готово на саможертва в борбата с чакали, вълци, мечки, а не със събратя от своя биологически вид.
По отношение териториалното поведение на кучето, също са необходими корекции от страна на собственика. Често се разсъждава, което е вярно, че овчарското куче е силно териториално
животно и с израстването ще започне само да охранява. Това е така дотолкова, че наистина с израстването кучето започва да приема всичко като своя собственост и не може да прецени докъде са
границите на неговата територия. Ако то е на пасището заедно със стадото, започва да приема като свои не само поверените му животни, но и целия район, върху който те се намират. При евентуална поява на човек или други животни, то се нахвърля върху тях, приемайки ги като реална опасност за “собствените му” овце. Ако е в животновъдната част на двора, всеки който доближи, макар и да не навлиза в частта, където са овцете, ще бъде възприеман като заплаха и ще бъде атакуван.

Ако в кучето не е формирана твърда представа за разрешено и забранено то ще предприема самостоятелни решения, често разминаващи се с изискванията. Вместо помощник на овчаря, то се превръща в негов проблем.

Овчарското куче, макар и къснозряло в полово отношение, физически расте бързо. Още през първите шест месеца след раждането натрупва значителна телесна маса. Наблюдава се явна непропорционалност в екстериорните параметри. То може да е късо и високо, с голяма глава, несиметрична спрямо тялото, видимо по-дълги задни крайници и т. н. Всичко това е напълно нормално, ако не е резултат на заболяване или генетическа обремененост. От своя страна асиметричността в израстването и диспропорционалността могат да се запазят, ако кучето не се храни или отглежда адекватно на породните особености и изисквания.

През целия период на активно израстване, от раждането до 20-24 месечна възраст, овчарското куче трябва да бъде хранено пълноценно и същевременно – да не бъде прекалено натоварвано физически. То не трябва да бъде принуждавано да бяга със скорост, която да го кара да преминава от ускорен тръс в галоп. Добър вариант за пълноценно физическо натоварване е плуването в чисти и спокойни водоеми.

За разлика от много други молосоиди българското овчарско куче не е особено претенциозно към качеството и количеството на храната. Задоволява потребностите си при консумация на кости с остатъци от месо, сухожилия, хрущялна тъкан, вътрешни органи.

Специфична породна особеност е високият дял на въглехидрати в дажбата. Много кучета възприемат с добър апетит хляб примесен с отпадъци от храната на човека, каша от ярма и други подобни. Голяма част с удоволствие ядат различни плодове и зеленчуци. Естествено, това съвсем не означава, че можем да храним овчарското куче, като преживно животно или прасе за угояване.

Овчарското куче усвоява пълноценно енергията от хранителнитевещества. Това епредпоставка за лесно и бързо затлъстяване. Макар и да е доста оспорвана теорията за “гладния ден”, при кучетата след 18 месечна възраст той спокойно може да бъде приложен. В един от дните на седмицата на кучето не се предоставя никаква храна. Тази форма на балансираност на дажбата не е в разрез с неговите биологични особености на хищник. По този начин се постига поддържане на добра физическа форма, особено при склонните към затлъстяване кучета. Независимо дали кучето се храни или е на диета, то винаги трябва да има постоянен достъп до чиста, питейна вода.

Към особеностите в храненето на овчарските кученца спада и факта, че много от тях прекалено рано спират да усвояват прясно мляко.

Киселомлечните продукти, особено различните закваски, съдържащи

бифидо- и лакто- бактерии се усвояват напълно и са особено подходящи при храносмилателни разстройства и стрес.

Оптималните грижи по отношение на възпитанието и отглеждането на овчарското куче са предпоставка не само за създаване на надежден помощник, но също така – на забавен компаньон и верен приятел.

Характеристика на породата/ уикпедия, Болгарская овчарка

RU
Вообще о происходе породы "Болгарская овчарска" до сих пор ведутся ожесточенные споры
Одни считают эту породу самостоятельной породой, выведенной в Болгарии и существующей уже 3000 лет. Другие же называют этих собак - каракачанами / каракачанской овчарской/ и считают, что эти собаки появились в Болгарии вместе с кочующими скотоводами - каракачанами. Но как бы то ни было, порода " Болгарская овчарка" официально признана и классифицирана.
UCI : группа ІІ, Молосы, 2-2.

BG
При опит за научно класифициране на породата Българско овчарско куче трябва да се изходи от факта до колко тези животни имат и имат ли въобще различия в своята геномна карта спрямо фенотипно близки до тях породи, разпространени в други райони на Балканския полуостров. За съжаление до настоящия момент подобни изследвания в нашата страна не са правени и всяко едно твърдение би имало хипотетичен, но не и научен характер.

В своето стопанско или ползвателно направление Българското овчарско куче несъмнено влиза в категорията “Кучета пазачи”.
Поведение
Преобладаващата отбранителна реакция е активна. Агресивността не е силно изразена, но в същото време кучетата са резервирани в поведението си към непознати лица и демонстрират дистанцираността си с предупредително ръмжене и евентуално нападение. Към хищни животни (често и към кучета) агресивността нараства. Българското овчарско куче е съобразително, лесно адаптируемо към средата, в която се намира, реагиращо адекватно на ситуациите, в които е попаднало. Към стопанина си демонстрира привързаност и вярност. Основната му сетивност чрез обоняние, слух и зрение е много добре развита. До две, три, а при някои индивиди до четири годишна възраст е нормално кучето да е палаво и игриво, после то става много по - послушно и се държи много по - зряло.
Предназначение на породата

БОК е импозантен домашен компаньон, който може като да се излежава на дивана, така и да прави разходки сред шумотевицата на града между хора и автомобили, да подтичва игриво из парковете със своите събратя от всевъзможни други породи.

БОК трябва да е носител и на строго конкретни работни качества, съчетани със стабилизиран екстериорен облик. Това куче може да защитава домашните любимци, охранява фермата, следи за безопасността на стопанина си и семейството му. Недопустимо е в него да липсва инстинкт за охрана, а още по-страшното е да се страхува от селскостопанските животни или да проявява агресивност и стремеж да ги напада. В продължение на последните 10-15 години това куче е селекционирано да охранява без да му се подава команда – неговото нападение и хапане са трудно предсказуеми.
Отглеждане

Това куче може да се отглежда като домашен любимец както в градска така и в селска среда. Възможно е и да бъде отглеждано за полицейско или да пази стадо във ферма и други. Не се препоръчва да се отглеждат в апартаменти.

Може да се отглежда в широки дворове, с наличие на други животни, като котки например. Повечето БОК лесно свикват с тях, особено ако котките са още малки. Някои дори се привързват към котките от "техния двор", може да лаят по други, непознати котки, като така пазят "своите котки" и личното си пространство.Крайно важна е хигиената. Кучето трябва да бъде задължително ресано и къпано често. Обезпаразитяването също е задължително, за да води кучето ви пълноценен живот.

Обезпаразитяването най-често става чрез хапчета, пудри и спрейове против вътрешни и външни паразити. Ако кучето ви губи апетит, трябва да му давате бирена мая, тя подхранва костите и козината. На опаковката пише колко грама бирена мая се полагат на килограм маса. Ако знаете колко тежи вашето куче можете да използвате бирената мая, не прекалявайте с нея! Вашето българско овчарско куче ще бъде щастливо ако се грижите да му е чисто, да има вода, храна и достатъчно място за игра, да бъде сресано и обезпаразитено.
В конституционално отношение кучето е с преобладаващ комбиниран груб-здрав тип. Костната система е груба, здрава и масивна. Мускулатурата е добре развита и изразена. Кожата е дебела, плътно прилепнала по тялото, с леки провисвания в областта на шията.
Глава

Главата на БОК е типично молосоидна. Тя няма грубия овал на мастифоподобните кучета, нито силно изразени скулови дъги. Масивна, широка и заоблена с леко овална форма на темето. Мозъчната част на черепа, погледната отгоре, по форма се доближава до квадрат с леко стеснение към муцуната. Леко превишава по дължина лицевата част. Муцуната е масивна, широка, среднодълга, леко притъпена. Носната гъба е черно пигментирана, добре изразена, с широки ноздри. Зъбите са здрави и бели, наподобяващи цвят “слонова кост”. Захапката е ножицоподобна. Очите са дълбоко поставени, тъмни на цвят и изразителни При преобладаващ бял пигмент на черепната част на главата е възможно да бъдат в малко по-светла окраска. Ушите са нормално поставени, а често и високо поставени. Могат да се наблюдават екземпляри с ниско поставени висящи уши, което не е типично за породата.

Като цяло Българското овчарско куче е компактно и симетрично, с леко удължен формат на тялото. При мъжките кучета дължината спрямо височината на тялото е около 8-10 %. При женските кучета дължината спрямо височината на тялото е около 10-12 %
Шия

Шията е здрава и широка с леки провисналости на кожата без да образува така наречения “гердан”. Дължината ѝ е приблизително равна на дължината на главата. Поставена е под ъгъл около 400 спрямо мисленото продължение на гърба.

Гръден кош

Гръдният кош е широк и дълбок. Стернума е малко под нивото на лактите. Ребрата са умерено извити, без да са плоски или бъчвоподобни. Холката е добре изразена. Свързана е плавно както с шията, така и с гърба. Погледнати отпред, гърдите са добри развити, което прави постановката на предните крайници широка, но не развърната.

Гръб, поясница и кръстец

Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е средно дълга, а кръстеца – къс. Свързани са здраво помежду без да са изпъкнали или провиснали.

Крупа и опашка

Кръстеца заедно с тазовите кости образува широка Крупа с нормална постановка и добра замускуленост. Опашката достига до скакателните ставо или малко под тях. В повечето случай е извита сърповидно или на кравай над линията на гърба.

Предни крайници

Лопатката е дълга и широка, здраво свързана с трупа, лежаща плътно към гръдния кош, с добре изразен гребен. Раменните кости са средно дълги и прибрани към тялото. Лактите са в близост до гръдния кош. Подраменните кости са вертикално поставени с леко овална форма. Метакарпусите са здрави и пружиниращи.

Задни крайници

Бедрата са дълги, широки и силно замускулени. Подбедрата са дълги, сключващи с бедрата почти прав ъгъл. Скакателните стави са добре изразени, стегнати, успоредни помежду си. Метатарзусите са здрави и пружиниращи.

Както предните, така и задните крайници са прави, успоредни помежду си, отвесни спрямо земята.

Лапите са широки, с леко овална форма. Възглавничките са твърди но еластични. Ноктите са добре развити, дълги, прибрани в лапите.

Движение

Българското овчарско куче се движи бавно. Движенията са привидно тежки в не много широк тръс. Това се обуславя от сравнително големите ставни ъгли, особено на задните крайници.

Космена покривка

Космената покривка е средно дълга до дълга. По лицевата част на главата тя е къса. При много от кучетата ушите също са с къс косъм. По-къси са космите в дорзалната част на предните крайници и в областта от подрамената до лапите. Подбедрата от средата надолу и метатарзусите също са късо окосмени. Воларната повърхност на подрамената и плантарната повърхност на бедрата е окосмена с дълги осилести косми. Пуховият слой е плътен и обхваща цялото тяло с изключение на късоокосмените области. Цветът на космената покривка е разнообразен. В бита на овчарите се е наложил като преобладаващ белия цвят с големи, несиметрично разположени черни петна, но това не може да се приеме като критерий за породност в новосъздаваната порода. Изцяло черно пигментираните кучета са нежелани, а чисто белите пораждат съмнение за кръстосване и с други породи, които в териториално отношение са дистанцирани от естествения ареал на Българското овчарско куче.

Половият диморфизъм е добре изразен.

Недостатъци

За недостатък се приема всяко отклонение, което се разминава с посоченото в стандарта при условие, че променя описания екстериорен облик, пречи за изпълнение на служебното предназначение на кучето или го лишава от възможност за нормално възпроизводство.